Иван Пехливанов не започва с идеята да прави „клуб“. Започва с ясно усещане, че нещо липсва.
Още в ученическите си години осъзнава нещо, което повечето хора разбират твърде късно — че образованието рядко подготвя за реалния живот. Финансовата грамотност, изборът на професия, практическите умения — теми, които директно влияят на бъдещето на всеки човек, почти отсъстват от ежедневието на учениците.
Вместо да приеме това като даденост, Иван избира друг подход — действие.
Първата стъпка е малка, но ключова. Организира събитие в рамките на училището с външен лектор. Без гаранция за успех, без опит зад гърба си, но с ясна цел — да се създаде нещо полезно.
Резултатът променя всичко.
Силният интерес, ангажираността на учениците и реалната стойност, която събитието носи, показват, че това не е еднократна идея. Това е началото на нещо по-голямо.
Заедно с Борислав Бонев, Иван започва да изгражда MoneyMinds като платформа — не просто поредица от събития, а среда, която да дава на младите хора инструменти за реален избор.
„Видяхме, че хората не искат просто информация. Искат яснота. Искат посока.“
Това променя начина, по който подхождат към всичко следващо.
В рамките на кратко време инициативата излиза извън границите на училището. Екипът се разширява, процесите стават по-структурирани, а целите — по-големи. Успяват да привлекат институционална подкрепа и да изградят доверие — нещо, което обикновено изисква години.
Но за Иван това не е крайна точка.
През 2026 г. той вече мисли в следващ мащаб — национално развитие, устойчив модел и ясно позициониране на MoneyMinds като бранд, който носи реална стойност.
Форумът „Образование и умения на бъдещето“ в УНСС е естествено продължение на този процес. Не просто по-голямо събитие, а по-ясно изразена посока.
Над 500 участници, десетки училища и програма, която комбинира информация с практика — това не е случайно. Това е резултат от системна работа и натрупан опит.
Иван гледа на всичко това като на процес на изграждане.
„Не искам да правим събития, които просто минават. Искам да правим такива, които оставят следа.“
Амбицията му е ясна — да изгради нещо, което има дългосрочно влияние върху начина, по който младите хора мислят, избират и действат.
И ако първата стъпка е била реакция на проблем, следващите вече са стратегия.
